Жокерът

    Жокерът е един от най-емблематичните злодеи в света на комиксите на компанията DC. За пръв път той се появява в „Батман“, бр. 1, издаден на 25 април 1940 г. Негови създатели са Бил Фингър, Боб Кейн и Джери Робинсън. Постепенно, той се утвърждава като най-опасния враг на Батман. Садистичен, интелигентен и безскрупулен, Жокерът е готов на всичко, за да разруши установения ред и на негово място да се възцари хаос.

   Произходът на този легендарен злодей е неясен. В комикса „The Killing Joke“ от 1988 г. той разкрива, че е бил инженер, напуснал работата си, за да стане комедиант. Неговата бременна съпруга умира, а по-късно той участва в опит за обир на химическия завод, където е работил преди това. Всичко, обаче, се обърква, когато се намесва Батман, а безименният комедиант пада в басейн с химически отпадъци. В резултат той е обезобразен, а освен това полудява. В този момент се ражда Жокерът. Дали тази история е истина или не, така и не става ясно. Трябва да се отбележи, че различни истории разказва и Жокерът във филма „The Dark Knight“, в ролята на който влезе покойният Хийт Леджър.

    Какво всъщнот се крие зад образа на Жокера? На първо място трябва да се спрем на белезите по лицето му. Те имат своя напълно реален еквивалент – така наречената „Глазгоуска усмивка“. Това жестоко наказание се прилагало от бандите в най-големия град в Шотландия. Целта била да се разреже лицето на жертвата от ъгълчетата на устните до ушите. После извършителите на това ужасяващо деяние започвали да бият нещастния човек, за да го накарат да крещи от болка и така раните да се отворят още повече. Белези от „Глазгоуска усмивка“ има актьорът Томи Фланагън, известен с ролите си в продукции като „Смело сърце“, „Лице назаем“, „Гладиатор“, „Синове на анархията“ и „Готам“.

    Сходни белези с тези на Жокера има Гуинплейн от книгата на Виктор Юго „Мъжът, който се смееше“. Творбата разказва за английски благородник, опълчил се на крал Джеймс II. В резултат, той бил осъден на смърт, а на лицето на малкия му син била изрязана “вечна усмивка”, за да може винаги да се присмива на най-големия глупак – неговия баща. Книгата има екранизация от 1928 година, като ролята на Гуинплейн е поверена на германеца Конрад Вейд (на снимката долу). Именно той е вдъхновил създателите на Жокера.

   Трябва да се отбележи и още един персонаж – The Carver от сериала “Клъцни/Срежи”. Той е маскиран изнасилвач, който обезобразява своите жертви, тъй като смята физическата красота за нещо зло. 

   Внимание заслужава и още една история. Кучисаке-онна е персонаж от японските градски легенди. Става въпрос за дух на жена, която била обезобразена и убита от нейния съпруг. Белезите й са сходни с “Глазгоуската усмивка” - устата й била разрязана от едното до другото ухо. През 1979 г. в няколко японски града избухнала паника, тъй като много хора твърдели, че са я видяли. На някои места децата трябвало да се прибират единствено на групи, придружени от учители, а полицията засилила мерките за сигурност. През 2004 г. в Южна Корея пък властите получили няколко оплаквания за жена с червена маска, която преследвала деца. Според легендата, Кучисаке-онна броди с маска, прикриваща лицето й. Когато срещне някой човек, тя го пита дали я смята за красива. При отрицателен отговор го убива с ножици, а при положителен си маха маската и задава същия въпрос. Ако нейният събеседник отговори с "не", тя веднага го убива, а ако каже "да" го обезобразява по същия начин, по който е обезобразена и самата тя.

    Съвременната култура не страда от недостиг на персонажи, имащи зловещи белези. Доказателство за това са Ернст Ставро Блофелд от поредицата за агент 007 Джеймс Бонд, героят на Ал Пачино от класиката „Белязаният“ или Какихара от лентата “Ichi the Killer”. Със сигурност, обаче, Жокерът се откроява в този списък и спокойно може да бъде определен като един от най-запомнящите се злодеи на всички времена.